Писательница: Мирский Христо
Входит в цикл: “Чем не география? (лимрики на русском языке)”
Глава в томе: 07.1. И таз добра! (публицистика -- Първа Част)
Случайный абзац
Ей Богу, не е ясно какво ни накара да я свалим от бившия Партиен Дом, който спокойно можеше да е пак център на всички партии (или поне на представените в Парламента), и който сега е част от Народното Събрание (поне като собственост). Е, самата сграда е част от комплекса в центъра на София и никой не е мислел да я събаря (като Мавзолея, да речем, но пък да я поподпалим не се отказахме -- сигурно с идеята за Райхстага, идваща, между другото, поне от Древна Гърция, защото: как най-добре да се "прослави" някой, освен ако не подпали някой храм или символ, или не го оскверни по друг начин -- примерно с боя или неприлични надписи?), но петолъчката просто я откачихме и вдигнахме с въртолет. Да, ама òти? Ако ни пречеше червения цвят, то най-простото нещо беше да я пребоядисаме на синя. Или на жълта, защото това, обикновено, е цвета на звездите, или пък неоново-блестяща, примерно. Можеше да е и с различни цветове на лъчите -- например, от ляво долу и по часовниковата стрелка да се редуват: червено, жълто, зелено (най-отгоре), синьо, виолетово; това хем щеше да е аналог на дъгата, хем червеникавите цветове щяха да са отдолу, хем щеше да е и по-шарено. Ако ни пречеше, че това бил символ на друга държава, то такава държава тогава вече нямаше, защото руснаците махнаха петолъчката още по-рано, а и на тяхното знаме беше сърпа и чука, не петолъчката.
Координаты: 1257 год; 0.34 кубика адреналина.
Индекс удобочитаемости Флеша — 57, для 10-х, 12-х классов.
Похожие книги